Като дете обичах да получавам картички и грижливо си ги събирах, класирах... Естествено сред тях имах любими, по-любими, най-любими. Много ми харесваше картичка, от която ме гледаше пухкаво бяло зайче, с клепнали уши и огромни сини очи. В ръцете си държеше морков, а на главата имаше нещо като цвете. Сега ще се разровя в кутията на спомените и ще я намеря...
След кратко ровене наистина я намерих и след като улових спомена за клепоухото бяло зайче, забравих за думите "Вече си голяма!" и седнах да си поиграя. Направих картичка на картичката.
Ще я включа в Игра 14 на Arty-mark- Картичка по разказ и понеже е с нестандартна форма ще я включа и при CCH#59 на Сrazy Сhallenge
Благодаря ти че участваш в играта, наистина много нестандартна и интересна картичка. Радвам се, че съм те върнала в детството и си забравила за думите... на големите. Това са много хубави моменти.
ОтговорИзтриванеМного интересен модел за картичка си избрала!Има топло и лъчезарно излъчване.Благодаря ти, че я сподели с нас в тазседмичното предизвикателство на The Crazy Challenge.
ОтговорИзтриване